"Design", що е то и има ли почва в българския език?

В английския език "design" се използва и както съществително "замисъл, идея; рисунка, шарка; план, чертеж", така също и като глагол "замислям; рисувам; проектирам". За съжаление се е промъкнала като чуждица в българския език и много хора я използват еднострано и неточно.

Употребяват я предимно като съществително, за да изразят оригиналното в изгледа на даден предмет или човешко творение. Например: малко хора знаят, че "модният дизайнер" освен да рисува модели на дрехи, също така трябва да познава добре особеностите на всяка материя и неините свойства да се крои и шие.

Наистина има други хора да направят работите от долу на този тъй прекрасен изглед, като проектанти и конструктори. Но според мой лични наблюдения повечето хара мислият, че уеб (HTML) страницата е като една добра стара картина: "рисува се и след това и се наслаждаваме". Но има и други условия на които тя трябва да отговаря: интуитивност, ергономичност, съвместимост, големина (време за зареждане) и ред др.

Вярно е, че първият поглед е много важен дали един потребител ще се задържи на тази страница. Но какав е смисълът всеки да остава и след 30 - 40 секунди да установява, че това е поредната ненужна шарена картинка в Internet. Ако беше билборд на цариградско шосе е съвсем различно:-)

Затова моето мнение за уеб дизайна е: не правете шарен и тежък изглед, съсредоточете се на това какво иска потребителя. Ако искаше картинки, щеше да отиде в Лувъра или Ермитажа. Като пример мога да дам тази страница, която има само три картинки (.gif) и то по-скоро с рекламна цел отколкото от необходимост.

1. Избягване на всякъкви допълнителнителни файлове
    - минимално използване на изображения (*.gif, *.jpg)
    - заместване с обикновенни печатни символи и цвят

2. Ергономичен и интуитивен изглед
    - обикновено тъмни (черни) букви на светъл фон
    - четим шрифт (малко завратулки, Verdana, Arial)
    - минимално количество цветове (максимум 5-7)

3. Правилно конфигурирани тагове
    - description, keyword, autor, generator и content-type
    - минимална дължина в символи на връзките
    - въведен alt текст
    - премахване на ненужните тагове

4. Да е просто и глупаво (Keep it simple and stupid)

Бих искъл да кажа няколко думи и за нещата, които стоят от другата страна на това което виждат потребителите. Като се започне от обикновенният HTML код и се стигне до релационните бази данни.

HyperText Markup Language (HTML) е език определящ визуаленият изглед на информацията. С времето се появяват различни нови технологии като: вградени изображения (GIF или JPEG), JavaScript, Cascading Style Sheet (CSS), Dynamic HTML (DHTML), аплети и др. Всички те олесняват разработването на уеб сайтове и ги правят по интересни и привлекателни. Но всичко си остава едно и също за всички потребители, винаги се подава една и съща информация от сървъра, така да се каже информацията е статична, въпреки че изгледа е динамичен. Това разбира се има и някой предимства, като по-малко натоварване на сървъра, използване на по-малко на брой и по-лесни за научаване технологии и др.

За да се постигне динамично съдържание (информация) се използва специален метод за предаване на информацията през HyperText Transport Protocol (HTTP) наречен Common Gateway Interface (CGI). По този начин се изпраща информация обратно от потребителя към сървъра, където се обработва от програми най-често наричани "cgi" скриптове. Това е малко объркващ и неточно название, защото около 99% от тези скриптове са написани на програмния език PERL. За по-лесно и по-бързо разработване напоследък все по-голям дял заемат PHP и ASP страниците. В тях се използват съответно PERL-подобен и MS VisualBasic езици за програмиране.

Най-често тази система за динамична информация се използва за представяне на малки части информация от бази данни (огромни информационни масиви). Тези бази данни могат да се организират по-много различни начини, но най-разпространени са обикновенният текстов файл и сложните системи за управление на релационни бази данни (СУРБД). Управлението на информацията в текстовия файл става с помоща на системните подпрограми за работа с файлове, а в базите данни, чрез специален език наречен Structured Query Language (SQL), който е платформенно независим език.

В момента набира скорост течението за безплатен софтуер с отворен код (GNU) и неговите решения стават все по-популярни. Повече от половината Интернет решения в света са изградени на базата на Linux, Apache, Perl/PHP и MySQL. Това е едно забележително сътрудничество между хиляди програмисти за едно по-лесно, по-сигурно и по-евтино бъдеще.